Китарата е музикален инструмент от групата на струнните инструменти. Тя е най-често с шест струни. При акустичната китара звукът се извлича от вибрациите на струните и техния резонанс в кухата част на инструмента. Свири се като с едната ръка се притискат струните към металните пластини на грифа наречени прагчета, а с другата струните се дърпат или удрят с пръсти или „перо“.
Китарите могат да бъдат класически, акустични или електрически (с електронно усилване) или комбинация от двете. Използват се в много музикални стилове, сред които разновидности на класическата музика, джаз, рок, хеви метъл и много други. Те се правят и поправят от лютиери. За направата им се използват дървета с добри акустични характеристики – такива са кленът, орехът, секвоята и абаносът.

Произходът на китарата не е установен точно, както има няколко теории относно етимологията на името. С думата „китара“, на гръцки: κιθάρα, в Древна Елада се обозначава струнен музикален инструмент, подобен на лирата и използван главно за съпровод на пеене. Има предположения, че името на инструмента произхожда от древната финикийска дума „kuthar“ – името на бога на занаятчийството
Електрическата китара е изобретена от Адолф Рикенбакер, с помощта на Джордж Бошан и Паул Берт през 1931 година. Рикенбекер е изобретил адаптер от подковообразен магнит. Въпреки това Данелектро са първите, които произвеждат електрически китари за масовия пазар. Истинската електрическа китара с изцяло плътен корпус е създадена от американеца Лео Фендър, който през 1946 г. основава компанията за електрически инструменти „Фендър“, а продуктите ѝ са едни от най-качествените и ценени от много известни музиканти по цял свят.
