През 17 век клавишни инструменти, като клавикордът и клавесинът, вече са широко известни. Докато при клавесина струните се дърпат от перца, при клавиркорда те се удрят от малки остриета. Продължителната употреба на клавесина довежда до постепенното развитие на конструкцията на кутията, резонаторната дъска, мостчетата и клавиатурата, която се предава и на ранните пиана.

Думата „пиано“ е съкратена форма на „пианофорте“, която от своя страна идва от първоначалното име на инструмента на италиански – „clavicembalo col piano e forte“ (буквално „клавесин с тихо и силно“). Името отразява начина, по който инструментът реагира на докосване на клавиатурата, давайки възможност за контрол на скоростта, с която чукчетата удрят по струните. Регулираната по този начин музикална динамика е невъзможна при традиционните клавесини. Звукът му се произвежда от вибрациите на струните в струнната кутия. Струните се активират чрез чукчета, които са свързани с клавишите. Клавишите на съвременното пиано са 88 на брой (рядко 85).

Роялът (на англ. grand piano) е инструмент, предвиден за концертни изпълнения в големи зали както за солови, така и за изпълнения заедно с други инструменти и дори цял оркестър.  Поради това, за по-голяма звучност капакът на струнната кутия се отваря. В това положение, освен че няма физическа бариера, звукът се „отразява“ в отвореният под ъгъл капак и бива отправян директно към публиката. Роялът (на англ. grand piano) е инструмент, предвиден за концертни изпълнения в големи зали както за солови, така и за изпълнения заедно с други инструменти и дори цял оркестър. 

Как е направен рояла? Гледайте видеото!