Хевиметъл (или просто метъл) е жанр в рок музиката и културата, който първоначално попада под влиянието на блус рока и психеделичния рок. Стилът се оформя в края на 1960-те и началото на 1970-те години в САЩ и Обединеното кралство.Характерно за композициите в това направление е използването на електрическа китара, бас китара, барабани, разнообразни вокали и в последно време на клавиши (при готик, симфоничния и екстремен метъл).

Първите хеви метъл групи като Лед Цепелин, Дийп Пърпъл и Блек Сабат привличат голяма аудитория, въпреки че често са били обект на подигравки от критиците по това време. В средата на 1970-те, Джудас Прийст помага на развитието на жанра, като отхвърля голяма част от блус влиянието. Моторхед въвежда пънк рокусещане и все повече акцентира върху скоростта. По време на новата вълна в британския хеви метъл, Айрън Мейдън и Саксън свирят в същия дух. В края на 1970-те, метъл феновете биват наричани „метълисти“ (на англ.metalheads) или „хедбенгъри“.

Що се отнася до произхода на термина „хевиметъл“ – „тежък метъл“ – има няколко версии и множество източници. Този израз възниква в началото на 1970-те години, но кога става официален термин – остава обект на дебати.

Писателя Уилям Бъроуз през 1962 г., десет години преди формирането на жанра, използва фразата „Heavy metal“ в романа „The Soft Machine“, за да опише извънземните. („Тежките метални хора от Уран, увити в синя мъгла от изпарени банкноти… и хората насекоми от Минроуд с метъл музика…“) Думите „Хевиметъл гръмотевици“ има в песента на групата Степънулф – „Born to Be Wild“, издадена през 1968 г. Евфемизмът „heavy metal“ сред артилеристите означава силна канонада, и първоначално е бил използван при хард рок музиката като епитет за сила и ритъм.