Ерата на музиката на романтизма се дефинира като период от европейската класическа музика между ранните години на XIX век до първото десетилетие на XX век.

Периодът на романтизма се предхожда от този на класицизма и е последван от модерния период. На преден план се поставя песента, оперният жанр и се въвеждат разнообразни теми в инструменталната музика. Известни представители на този период са Франц Шуберт, Фредерик Шопен, Роберт Шуман, Ференц Лист, Ектор Берлиоз и Феликс Менделсон Бартолди.

Романтизмът донася нови теми и образи в музиката: самотата на човека, странстването по света, конфликта „човек – действителност“, решен като бягство сред природата, бягство във съня и фантазиите. Повишава се интереса към фолклора, към старинните митове, легенди, предания, приказната тематика и история. В музиката преобладават лиричните произведения, творбите придобиват характер на интимна изповед. За разлика от епохата на просвещението при романтизмът водещи са чувствата, а не разумът.

Основен жанр става вокалната миниатюра – песен, балада и клавирната миниатюра.

В романтизма се „счупват“ идеите на класицизма. Главно осъществяват технически развития в пианото Ференц Лист, Фредерик Шопен, а в цигулката Николо Паганини, Пабло де Сарасате, Хенрик Виенявски.