Ренесансовата музика е вокална и инструментална музика, написана и изпълнявана в Европа през епохата на Възраждането, в периода между 1400 и 1600 година. Този период се характеризира с по-широко използване на музикални инструменти, множествено преплитане на мелодични линии, и използването на медни музикални инструменти. Както и в другите изкуства, музиката на този период е значително повлияна от развитията, които определят ранно-модерния период: възхода на хуманистичното мислене, възстановяването на литературното и художествено наследство на древна Гърция и древния Рим, засилване на иновациите и откривателството, растежа на търговските предприятия, възхода на буржоазна класа и протестантската реформация.

С нарастващото значение на битовите танци и изисканите светски жанрове ярко приложение намира необичайно сложното майсторство на полифониците и тяхната виртуозна техника. През ХV век се формира полифонията на т.нар. „строго писмо“ – „cantus firmus“. Ренесансовата музика се развива в епоха, в която изкуството е приоритет, а творците се обръщат към античните традиции и форми. Настъпват съществени изменения в музикалната култура. Появяват се нови влиятелни творчески школи с водещи представители композиторите Франческо Ландини (XIV век), Гийом Дюфе и Йоханес Окегем (XV), Жоскен Депре (XVI) и др.

Музиката все повече се освобождава от средновековните ограничения, по-голямо разнообразие е разрешено в обхват, ритъм, хармония, форма и нотация. От друга страна, правилата на контрапунктурата стават по-ограничени, особено по отношение на дисонанса. Музиката се превръща в средство за лично изразяване. Популярни светски форми като шансон и мадригал се разпространяват в цяла Европа. Дворците наемат виртуозни изпълнители, както певци, така и инструменталисти.