Ксилофонът (от гръцки: ξύλον – xylon, „дърво“ и φωνή – phōnē, „звук, глас“) е музикаленперкусионен инструмент от групата на пластинковите инструменти.

Ксилофонът се състои от дървени пластини с различна големина, подредени по височина на тона от нисък към висок в хроматичен ред (подобно на клавишите на пианото) върху дървена рамка във формата на трапец с две вътрешни прегради разположени по дължината и. Честотата на трептене на пластините зависи от вида на материала, геометричните му размери и разпределение на масата.

За да бъдат закрепени пластините, те имат дупки в двата си края, през които минава струна, корда или памучен шнур, който е опънат върху прагчета, разположени върху горната част на рамката на инструмента. Така всяка една дървена пластина има прагчета в двата си края, които я отделят от пластините в съседство.

По този начин всяка една от пластините виси свободно във въздуха и не се опира в нищо. Това ѝ позволява да трепти и вибрира, когато бъде ударена със специално изработени за целта палки.

Инструментът има дървена рамка във формата на трапец с две вътрешни прегради разположени по дължината и четири крака с колелца, което позволява да бъде разположен на земята и лесно да се мести от едно място на друго. В горната част се намират пластмасови или гумени прагчета между които се закрепват пластините. От вътрешната страна в левия и десен край на инструмента се намират жлебове към които се прикрепват двата реда тръби служещи за резонатори.

В миналото ксилофоните са били с фиксирана височина, което е създавало проблеми на изпълнителите с различен ръст, а най-старите модели и фолклорните разновидности са били стационарни – без крака и резонатори. Съвременните инструменти имат механизъм, позволяващ промяна на позицията на инструмента спрямо изпълнителя към по-високо или по-ниско.