Бароковата музика се появява в края на Възраждането и предшества класическата музика. Думата „барок“ се предполага, че идва от португалската „perola barroca“ – перла или морска черупка с изящна форма. Изящните изкуства и архитектурата на този период се характеризират с много сложни форми, помпозност и динамика. По-късно същата дума започна да се прилага и към музиката.

Техниките на писане и изпълнение по време на бароковия период стават неразделна и значителна част от класическия музикален канон. Творбите от това време раждат фугите на Йохан Себастиан Бах, хор Алелуя от ораторията Месията от Георг Фридрих Хендел, Четирите годишни времена на Антонио Вивалди и мадригалите на Клаудио Монтеверди. Музикалният орнамент е станал доста сложен, музикалната нотация се е променила много, методите за свирене на инструменти са се развили. Обхватът на жанровете се разширява, сложността на изпълнението на музикалните произведения се увеличава, появява се операта. Голям брой музикални термини и понятия от епохата на Барока все още се използват и днес.