Барабанът е музикален перкусионен инструмент от групата на мембранофонните инструменти.
Това е най-емблематичният от всички ударни инструменти, послужил за еталон на цялото перкусионно изкуство. В различни вариации е разпространен сред почти всички народи в света. В Африка освен за музика се е използвалза пренос на информация. В началото на 20 век вестта за смъртта на кралица Виктория достига Кейптаун първо чрез системата от барабани, а чак след това чрез телеграма. Звукът на барабана се произвежда като се удря по мембраната с една или две дървени палки, ръка, триене или с голяма мека палка. Корпусът на барабана обикновено е от дърво, в редки случаи от метал.

При разкопки в Месопотамия са намерени едни от най-древните ударни инструменти във формата на малки цилиндри, чиято възраст е 6000 години пр.н.е. На същата възраст са и скалните рисунки в пещерите в Южна Америка. Възрастта на намерените в Моравия барабани е 5000 години пр.н.е., в Древен Египет барабаните се появяват около 4 хиляди години преди новата ера. Известно е и съществуването на барабани в древен Шумер (около 3 хиляди години пр.н.е.). За продължителната му история и развитие говори голямото разнообразие на видовете му в наши дни.
От древни времена барабаните се използват като сигнален инструмент, като съпровождащ ритуален инструмент, при военни действия и религиозни обреди. В Европа барабаните попадат от Близкия изток. Прототипът на малкия военен барабан е взаимстван от арабите в Испания и Палестина.
В Япония е намерена глинена фигура от VI—VII век на барабанист.
В XX век стават две значителни усъвършенствания на барабаните. През 1920-те – 1940-те години компанията Gretsch произвежда корпус на барабаните по технологията на многослоевото разслоение на дървото, този способ се използва и днес. Около 1956 г. кожените мембрани се изместват от пластични, устойчиви на влажност и съхраняващи настройката за много по-дълго време.