Клавесинът (от френски: clavecin) или чембалото (от италиански: cembalo) е музикален инструмент от групата на клавишните инструменти. Звукът на клавесина се произвежда чрез дърпане на струните, а не чрез удряне по тях.
Вид клавишно-струнен инструмент, предшественик на пианото. Най – старият достигнал до нас клавесин е изработен около 1521 г. С течение на времето корпусът му започва да се украсява с множество изящни детайли и всеки нов инструмент се превръща в произведение на декоративното изкуство. Тембърът на клавесина е бляскав, но малко остър и сух. Тъй като звукът заглъхва твърде бързо, той не е подходящ за изпълнение на бавни напевни мелодии
Клавесинът не притежава технически възможности за динамични нюанси, поради което през 17 и 18 век се изработват инструменти с две (понякога – три) клавиатури, разположени терасообразно, като всяка от тях е пригодена за различна динамика (най-често – форте и пиано). Клавесинът е изключително популярен през 17 и първата половина на 18 век, след което е изместен от пианото.
Клавесинът може да има един или два мануала, клавишите на които опъват различни по дължина струни. Това позволява произвеждане на по-силни тонове и разнообразие на тембъра. Звукът, който произвежда клавесинът, е рязък, металически и звънлив. За разлика от пианото, той няма педали, тъй като дължината на тона винаги е еднаква.
Едни от най-красивите произведения за клавесин са дело на Моцарт, за да чуете как звучи клавесина, гледайте видеото, откъс от филма „Амадеус“ и част от операта „Сватбата на Фигаро“.
Krista's music blog 